събота, 10 март 2018 г.


"Младен работил в месокомбината.
Един ден, завършвайки работния си ден, отишъл в един от хладилниците, за да провери нещо. В този момент вратата се затворила, устройството за безопасно заключване блокирало и Младен останал вътре затворен като в капан. Макар че удрял силно по вратата и крещял, никой не можел да го чуе.
Повечето от работниците напуснали работните си места и се завърнали по домовете си. Пет часа по-късно, и на прага на смъртта, някой отворил вратата на големия хладилник. Бил e охранителят на месокомбината, който влязъл и го спасил.
Младен попитал спасителя си как така му е хрумнало да отвори хладилната врата - нещо което не е част от работата му и той обяснил:
"Работя в тази компания 35 години, стотици работници влизат и излизат всеки ден, но ти си единственият който ме посреща сутрин с едно "Здравей" и се сбогува с мен със "До утре". За останалите работници съм като невидим.
Днес, както всеки ден, ми казахте "Здравей" на входа, но не чух като всеки ден "До утре". Чакам за това "Здравей" и "До утре" всеки ден. За теб съм човек, и това ме кара да ходя на работа със желание всеки ден. Когато не чух поздрава за раздяла, знаех, че нещо ти се е случило ... потърсих те и те намерих!"
Размисъл: бъдете добри към ближния си, всички сме важни !

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Популярни публикации