октомври 29, 2018
…На 28 юни 1992 година Арлин Антонов е директор на РДВР в Пазарджик. Късно вечерта, преди да угаси лампата в кабинета, взема химикалка и огражда в календара тази дата – това е стотният му ден като шеф. Полковникът обаче не вдига наздравици, а още повече бърчи чело – само за месец в циганското гето са станали 7 изнасилвания и осем убийства. Това е лош атестат за неговото амбициозно директорство и 44-годишният мъж не го лови сън. Вече е вкарал своя агентура в мургавата общност, защото много добре знае, че без очи и уши там, нищо не може да се разбере и направи. А в Пазарджик по онова време живеят около 30 хиляди роми…
Имал е разговори с министър Йордан Соколов и главния секретар Богомил Бонев. Те му дават пълен картбланш, за да смаже престъпността. Арлин крои сценарии, които все не му допадат. И в тази стотна нощ като директор ляга някъде около полунощ с пулсиращо от напрежение слепоочие. И тъкмо сънят го навестява, телефонен звън прави на парчета апартаментската тишина. Обажда се неговият човек от гетото..
„Около 1 часа след полунощ ми съобщиха, че в гетото е отвлечено младо семейство – на около 22-23 години, разказва човекът, който се слави със слонска памет. Мъжът го пребили с тръби, а жената я отмъкнали в една от къщите”. Кръвта на бившата барета полудяла, веднага отишъл в управлението и започнал да подготвя операцията – повече не можело да се търпи, чашата, както се казва в такива случаи, преляла…
Само за минути по тревога е вдигнат целият наличен състав на дирекцията. Мобилизирани са всички курсанти в сержантското училище. И десетина минути преди 6 часа, квартал „Изток” осъмва блокиран – не птичка, муха не може да премине. И се почва лют тараш – къща по къща, няма захаросани и лигави думички за права на човека, няма Хелзински комитети… Вадят се е трупат на камари огромни количества крадени вещи, наркотици, оръжие…
„Заварихме в циганските къщи на махала „Токайто” над 70 български момичета между 13 и 16 години, вързани за леглата, които са били „обучавани” за проститутки – обучавани, разбирайте по цял ден им се изреждат от махалата и това се филмира. Заплашват ги, че ще убият родителите им, че имат хора в полицията и само да гъкнат, ще стане много лошо…”, припомня Арлин Антонов. И още не може да укроти превъзбудата си. Хващам една циганка за яката и я питам: какво прави това бяло момиче тук, тя не е твоя дъщеря! А тя: мойто мъж дал хиляда марки, курва ша работи за нас…Ха, кажете ми, как няма да си бесен от наглост и своеволие?
Намерихме и отвлечената жена – 73 циганина се изредили над нея през нощта, тя обортирала, била е бременна в третия месец, припадала, а ония изроди продължавали да се гаврят с нея…Издирихме ги за час и наредих да бъдат арестувани. Делата се проточиха повече от година, по-късно разбрах, че в затвора са тикнати само 3-4 изверга и то за пет- шест години, а жената не можаха да я спасят и почина…
Кървавата баня, както някои милозливо наричат операцията, приключила някъде около обяд. Капнал от умора и безсъние, Арлин Антонов не се прибира в къщи, а е в дирекцията. Телефонът звъни настоятелно, а от другата страна е главният секретар Богомил Бонев: „Антонов, поздравявам те! И довечера гледай непременно новините!”
И полковникът гледа и слуша: по предложение на правителството на Филип Димитров е назначен за шеф на Националната служба за сигурност /НСС/. И за там се разправят легенди от негови бивши колеги. Като шеф на контраразузнаването му наредили да приготви и изнесе архивите на службите. Някакъв обаче висшестоящ чиновник на своя глава отишъл при него и поискал да ги вземе, дори го заплашил с баретите. Буйният Арлин грабнал автомат и категорично заявил, че ще предаде документите на този, който му е наредил да ги събере. Оня разбрал, че работата става дебела, подвил опашка и изчезнал…След 15 месеца е уволнен, защото не може да бъде използван, мотивира се министър Виктор Михайлов. Арлин Антонов обаче не може да стои мирен и се втурва в политиката – едва тогава разбрал какво е истинска мръсотия. Но голямата му тръпка остава МВР: все още се възмущава, че ведомството е закостеняло, че съставът в по-голямата си част е професионално деформиран и обезверен, че престъпността расте.
Имал е разговори с министър Йордан Соколов и главния секретар Богомил Бонев. Те му дават пълен картбланш, за да смаже престъпността. Арлин крои сценарии, които все не му допадат. И в тази стотна нощ като директор ляга някъде около полунощ с пулсиращо от напрежение слепоочие. И тъкмо сънят го навестява, телефонен звън прави на парчета апартаментската тишина. Обажда се неговият човек от гетото..
„Около 1 часа след полунощ ми съобщиха, че в гетото е отвлечено младо семейство – на около 22-23 години, разказва човекът, който се слави със слонска памет. Мъжът го пребили с тръби, а жената я отмъкнали в една от къщите”. Кръвта на бившата барета полудяла, веднага отишъл в управлението и започнал да подготвя операцията – повече не можело да се търпи, чашата, както се казва в такива случаи, преляла…
Само за минути по тревога е вдигнат целият наличен състав на дирекцията. Мобилизирани са всички курсанти в сержантското училище. И десетина минути преди 6 часа, квартал „Изток” осъмва блокиран – не птичка, муха не може да премине. И се почва лют тараш – къща по къща, няма захаросани и лигави думички за права на човека, няма Хелзински комитети… Вадят се е трупат на камари огромни количества крадени вещи, наркотици, оръжие…
„Заварихме в циганските къщи на махала „Токайто” над 70 български момичета между 13 и 16 години, вързани за леглата, които са били „обучавани” за проститутки – обучавани, разбирайте по цял ден им се изреждат от махалата и това се филмира. Заплашват ги, че ще убият родителите им, че имат хора в полицията и само да гъкнат, ще стане много лошо…”, припомня Арлин Антонов. И още не може да укроти превъзбудата си. Хващам една циганка за яката и я питам: какво прави това бяло момиче тук, тя не е твоя дъщеря! А тя: мойто мъж дал хиляда марки, курва ша работи за нас…Ха, кажете ми, как няма да си бесен от наглост и своеволие?
Намерихме и отвлечената жена – 73 циганина се изредили над нея през нощта, тя обортирала, била е бременна в третия месец, припадала, а ония изроди продължавали да се гаврят с нея…Издирихме ги за час и наредих да бъдат арестувани. Делата се проточиха повече от година, по-късно разбрах, че в затвора са тикнати само 3-4 изверга и то за пет- шест години, а жената не можаха да я спасят и почина…
Кървавата баня, както някои милозливо наричат операцията, приключила някъде около обяд. Капнал от умора и безсъние, Арлин Антонов не се прибира в къщи, а е в дирекцията. Телефонът звъни настоятелно, а от другата страна е главният секретар Богомил Бонев: „Антонов, поздравявам те! И довечера гледай непременно новините!”
И полковникът гледа и слуша: по предложение на правителството на Филип Димитров е назначен за шеф на Националната служба за сигурност /НСС/. И за там се разправят легенди от негови бивши колеги. Като шеф на контраразузнаването му наредили да приготви и изнесе архивите на службите. Някакъв обаче висшестоящ чиновник на своя глава отишъл при него и поискал да ги вземе, дори го заплашил с баретите. Буйният Арлин грабнал автомат и категорично заявил, че ще предаде документите на този, който му е наредил да ги събере. Оня разбрал, че работата става дебела, подвил опашка и изчезнал…След 15 месеца е уволнен, защото не може да бъде използван, мотивира се министър Виктор Михайлов. Арлин Антонов обаче не може да стои мирен и се втурва в политиката – едва тогава разбрал какво е истинска мръсотия. Но голямата му тръпка остава МВР: все още се възмущава, че ведомството е закостеняло, че съставът в по-голямата си част е професионално деформиран и обезверен, че престъпността расте.
