сряда, 28 февруари 2018 г.


Мистична история, според която смъртта на Людмила Живкова е свързана с египетско проклятие, се носи вече четвърт век в Странджа планина.

През 1981 г. дъщерята на бившия Първи организира тайна експедиция в пълната с митове и легенди планина, за да търси некропол на египтеската богиня-котка Бастет. Начинанието е реално, описано е в две книги, дело на участници в експедицията: тогавашния шеф на отдела за културното наследство Кръстю Мутафчиев и племенницата на пророчицата Ванга Красимира Стоянова, археолог по образование, пише "България Днес".
Освен тях в експедицията участвали археологът Иля Прокопов, журналистът Цеко Етрополски и шофьорът Иван Николов. Макар и неофициално, заедно с групата се движел и шефът на 14-и отдел в ПГУ на Държавна сигурност Емил Александров. Граничен офицер от ДС също придружил групата.

Какво точно са открили никой не знае със сигурност, защото официални доклади не са водени. Според едни твърдения просто за пореден път били изхарчени грешни народни пари за “глупостите и капризите” на Татовата щерка. Според други в дъното на цялата акция стои ДС, която маскирала откровена иманярска акция като “научна” и използвала неподозиращата и залитащата по окултното Людмила за прикритие.

Така или иначе, преди да тръгнат към Странджа, участниците в експедицията разбрали, че има предание, според което, ако нарушат покоя на богинята, ще бъдат застигнати от проклятие. Не се съобразили с него, но съдбата им скоро след посещението в планината сякаш го потвърдила.

Всичко започнало с мистериозна карта. През 1981 г. иманяр на име Мустафа занесъл на Людмила Живкова парче от кожа с полуизтрита карта върху него и заявил, че води до гробницата на Бастет - могъща египетска богиня с глава на котка, дъщеря на бог Ра. Некрополът трябвало да е в местността Седлотоу, на границата с Турция.

По това време Живкова имала контакт с английските тайни служби МИ-6, които й казали, че от въздуха е сканирана България и под земята на това място е открита някаква кухина. Дали и британците са си направили “гаргара” с популярната с окултните си предпочитания премиерска щерка не е ясно. Но Живкова толкова се вдъхновила, че се отправила с картата при пророчицата Ванга.

“Ванга казала на Людмила, че преди хиляди години в Странджанско доплавали египтетски роби, войници, военачалници. Те донесли саркофаг от черен гранит, покрит с надписи. В тъмна нощ, при пълна тишина, саркофагът бил спуснат дълбоко под земята. Всички, които участвали в тайната процедура били убити - за да се запази местонахождението му “до времето, когато трябва да бъде открит от хората”, разказва пременницата на пророчицата и участник в експедицията Красимира Стоянова. “Ванга обяснила и че саркофагът носи хилядолетно послание. Надписите върху него представят историята на света две хиляди години назад и 2000 години напред”, допълва тя.

Идеята да научи бъдещето запленила дъщерята на бившия Първи. Ванга допълнително разпалила любопитството й, като обяснила, че погребаната в саркофага богиня Бастет държи в скръстените на гърдите си длани жезъл от извънземен материал, който излъчва в Космоса невидим енергиен лъч. Около богинята били подредени богатства - злато, скъпоценни камъни и оръжие. Пророчицата заявила, че всяка година в нощта на 5 май, когато на Земята пада първият лъч на Слънцето, а после и първият лъч на Луната, на мястото на погребението стават чудновати явления. Предупредила обаче, че който наруши покоя на богинята, няма да види нищо добро.

Дъщерята на Тато не се уплашила. Поръчала на шефа на отдела за културното наследство Кръстю Мутафчиев да подбере хората. Людмила знаела, че ДС не обича окултните й залитания и подготвяла разкопките в пълна секретност. Държавна сигурност обаче научила и Емил Александров тръгнал с експедицията.

Най-вярващ в начинанието бил Кръстю Мутафчиев. Той смятал, че кожената карта е копие на небесна карта от съзвездието Цефей. Уверявал останалите участници в експедицията, че истинската гробница е в Космоса, а в Странджа е само огледалният й земен двойник. Той твърдял, че след смъртта на Бастет по нейно желание приживе тя била погребана в Странджа, където я докарали с кораб по море.

Експедицията пристигнала в Малко Търново на 4 май, разказва племенницата на Ванга Красимира Стоянова. Тогава се извила страшна буря, завалял пороен дъжд. С появата на първия лунен лъч на 5 май върху скалата се появило сякаш холографско изображение на две фигури. Скалата, пред която стояли петимата, неочаквано се осветила отвътре като екран на телевизор и на този екран се появили две фигури. Едната била на възрастен мъж, облечен в роба, дълга до земята. В дясната си ръка, протегната напред, старецът държал кръгъл предмет. По-нагоре и вдясно на заден план имало втора фигура. Това бил млад мъж, стоящ в кресло. Повече от двайсет минути участниците в експедицията стояли, завладени от зрелището. След това фигурите угаснали и изчезнали.

Оттук версиите за това какво се е случило и какво е било открито се разминават. Според Кръстю Мутафчиев, който впоследствие издава трилогията “Хомо сапиенс” и в нея описва преживяното, в некропола на богинята-котка били открити безценни находки с извънземен произход. Според племенницата на Ванга Красимира Стоянова участниците в експедицията са изкопали само една дупка, в която нямало находки.

Междувременно пожелали анонимност бивши офицери от ДС разказват, че всъщност се е копаело здраво и са се товарели камиони с ценни предмети - включително древен световен календар, които били изнесени извън страната. Говори се, че по време на експедицията край тунела стоял автомобил с австрийска регистрация, а по това време Австрия била основен канал за износ на антики от социалистическа Европа.

Единственото, което се знае и за което свидетелстват руски сайтове, е, че са били открити две големи парчета от черен гранит - едното плоско, с изобразен върху него мъжки профил, а второто кръгло двустранно, като днешните CD. За него предполагали, че може да е информационен носител. Според руснаците парчетата били изпратени за лабораторен анализ в някогашната Германска демократична република. Там следите им се изгубили.

Скоро след разкопките на 5 май - през юни същата 1981 година, Людмила Живкова неочаквано умира, едва на 40 години. Истинските причините за смъртта й досега си остават загадка. До днес местните в Странджа смятат, че Живкова като инициатор на експедицията е била застигната най-бързо от проклятието на Бастет.

Един по един почват да измират участници в експедицията или хора, които са знаели за нея и са участвали в подготовката й. Иманярът Мустафа, който показал на дъщерята на Тато картата от овча кожа, бил заловен от Народната милиция, разпитван и жестоко пребит. След мъченията починал.

През есента на 1981 г. започнало дело срещу Кръстю Мутафчиев за далавери с фонд “1300 години България” и прахосани над 9 милиона лева. Той е осъден на 20 години затвор “за злоупотреби и незаконни археологически проучвания”. Излежава само осем и след началото на демократичните промени е пуснат на свобода, но не й се радва дълго. През 2004 г. се разболява и умира от рак. Умира в тотална мизерия. Твърди се, че малко преди да си отиде, той разказал ужасяващи неща за експедицията “Бастет”. Синът му Ивайло по-късно става жертва на ромска имотна мафия и губи бащиния си апартамент в района на столичното кино “Одеон”.

В отвъдното бързо се пренася и окултният съветник на Людмила Живкова Евгени Немиров, запознат подробно с експедицията. За други двама участници в нея - журналиста Цеко Цетрополски и шофьора Иван Николов, никой нищо не знае, тъй като следите им след разкопките се губят. Умира обаче режисьорът на първия документален филм за пещерата на Бастет.

През март 2012 година от този свят си отива и шефът от ДС Емил Александров, придружаващ експедицията. До последния си дъх той не казва нито дума за тайнствените разкопки. Приятелите му твърдят, че е бил в идеално здраве, без грам здравословни проблеми. Докато един ден “избълвал” кофа кръв.

В Комисията по досиетата се пази единственият (поне до момента) доклад за експедицията. Написан е от граничния офицер, който осигурявал логистика на групата. Макар и неофициално се смята, че и той още е жив, но не желае да говори за експедицията. В четири странички офицерът е описал как членовете й постоянно се карали за пари и партийни постове. През този един месец, през който два пъти ходили до пещерата, настоявали да им се осигурят още средства не само за разкопките, но и за гощавки. По-голяма част от времето изкарали в мотел, а не в палатки край скалите.

Имало дори сексскандал между част от участниците, без офицерът да уточнява между кои. В доклада си той казва добри думи кажи-речи само за Иля Прокопов.
 Източник:http://www.bradva.bg

0 коментара:

Публикуване на коментар

Популярни публикации