неделя, 22 април 2018 г.










Това не стана изведнъж. Но днес България вече е казино и това изобщо даже не е метафора - хазартът буквално владее страната. Няма населено място, няма дори квартал без игрални зали. Няма град без казино. Накъдето и да се обърне човек, аптека може и да не види, но светещите букви на хазарта са неизменно пред очите му. Големите телевизии също „светят“ примамливо - най-излъчваните реклами са на хазартни игри, най-лъскавите предавания са тиражите на тези игри. Лотарийни билети се продават навсякъде - в бакалии, книжарници, павилиони, а държавните пощи сякаш са подчинени на търговията с талончета: във всеки клон обикновено има специални гишета за колети, телеграми и т.н., но шарените хартийки за търкане се продават на всички гишета.
Възрастни хора се редят на опашки за пенсиите си, след което оставят част от тях на същото място и се прибират с няколко хартийки „надежда“. В магазините за храна по-бедните хора броят стотинките си и купуват най-евтиното. Но също се прибират вкъщи с няколко хартийки „надежда“. Родители подаряват за рождения ден на детето си талончета вместо книжка или играчка, а продавачите в почти всички търговски обекти са инструктирани да предлагат активно хазарта. Вече от няколко места чувам, че когато човек поиска да си купи билет за градски транспорт, който се нарича талон, редовно чува уточняващия въпрос: „Талон за късмет или за пътуване?“

Как стигнахме дотук?

Отговорът е очевиден - с премахване на преградите пред хазарта и с масирана телевизионна реклама. Цивилизованите общества отдавна са стигнали до извода, че хазартът е порок, а пристрастяването към него - заболяване. Затова навсякъде има ограничения - не може на всяка улица да има игрална зала, в която отчаяните да стават още по-отчаяни и да завличат близките си в дългове. Не може целият народ да гледа по телевизията колко е лесно да тръкне хартийката и да промени живота си. Не може децата от малки да бъдат учени, че пътят към щастието е талончето за търкане, а не собствените им усилия. Всичко това води до деградация и разпад. И точно по тези причини нормалните държави ограничават хазарта със закон. Да, всеки е свободен да харчи както иска парите си, но почти всички цивилизовани държави не позволяват хазартът да е толкова леснодостъпен и толкова масово рекламиран.
На хартия България също е такава държава. Законът за хазарта поставя редица ограничения. Забранено е например организирането на хазартни игри в държавни и общински сгради. Но тази забрана удобно се заобикаля с продажбата на талончета в държавни сгради - нали самата игра не е организирана там. Законът забранява и пряката реклама на хазартни игри. Защо тогава (според доклад на MediaClub) най-големият телевизионен рекламодател за 2017 година е Национална лотария? Ами защото в закона са оставили отворена врата и защото контролните институции се правят на заспали. Законът допуска показване на „резултатите от игрите и спечелените печалби". И това „показване на резултатите“ се превръща в лъскаво едночасово шоу, излъчвано в праймтайма. Превръща се в подробни репортажи, в които атрактивни дами с микрофон в ръка обикалят градове и села, срещат се с печеливши, с техните роднини, показват ни населеното място... Държавната комисия по хазарта редовно отговаря, че следи за спазването на закона и не вижда нарушение - та нали просто обявяват резултатите. Медийният регулатор признава, че има редица сигнали, които обаче препращал към Комисията по хазарта - и така всички са с измити ръце.

Защо това не се промени?

И тук отговорът е очевиден - защото никой не иска. Вицепремиерът Валери Симеонов е единственият представител на властта, който повдигна темата (преди година Радан Кънев от ДСБ също обещаваше забрана на рекламата на хазарт, но остана извън парламента). „По този начин възпитаваме децата, а и българите като цяло, че не е нужно да се трудят и образоват, а ще печелят, търкайки картончета. Това ли трябва да е формулата за успех на нашия народ? Според мен - не. Това е деморализация на нацията“, заяви Симеонов и се ангажира с промени в закона, които да затворят широко отворената врата. Заяви го в телевизионен ефир, но никой не забеляза темата. След това го написа и в профила си във фейсбук, но пак нищо. И тук идва най-интересното - когато Симеонов предложи нещо популистко, то веднага намира място в медиите. Поиска връщане на пушенето в заведенията - телевизионните студия жужат по темата. Подгони шумните дискотеки по морето - новините предават на живо. Този път Валери Симеонов посочи изключително тежък проблем, но последва тишина.
Омертата има своите числови измерения. Само най-голямата лотария е похарчила през миналата година цели 23 милиона евро за телевизионна реклама. Всички търговци по веригата имат интерес от по-висок оборот, защото получават дял от цената на талончето. Според Комисията по хазарта приходите от хазарт са в рамките на неколкостотин милиона годишно, но според Симеонов „хазартът в България вече е с размер на пандемия - 3% от БВП“ (3 милиарда лева). Това число съвпада и с цитираното от Центъра за изследване на демокрацията. С две думи - огромни пари. А където има огромни пари, политиците са склонни да виждат не проблем, а „приятел“.
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Популярни публикации