неделя, 3 юни 2018 г.


Преди няколко дни вулгарно изказване в час по литература на 16-годишна ученичка от пловдивско СОУ  предизвика остро възмущение в социалните мрежи. Реакцията на нейните съученици, които се кикотят, докато момичето обижда учителката им по литература, също буди недоумение.
Родители и учители бяха потресени от непредизвиканата грубост, лееща се от устата на десетокласничката. След като изпълненията на ученичката станаха обществено достояние, тя е излязла в болнични, а ръководството на училището все още не е взело окончателно решение как тя да бъде наказана. Учителка от същото училище обаче търси корените на проблема. Постът на дамата във фейсбук масово се споделя от учители и ученици от училището, пише TrafficNews.
Ето какво е написала тя: „Заради очите на дъщеря ми, и на учениците ми Днес съм тъжна. Една нелепа и неадекватна политика по отношение на училището вече ражда гнилите си плодове. Когато нещо е изгнило преди да е узряло, е уродливо. Като думите на едно 16-годишно дете, които то изрича на територията на една национална и духовна институция, думи –червеи, хвърля ги в лицето на един достоен човек и учител, под аплодисментите на безумен смях, и с лека ръка хвърля петно, щедро размазано в медийното пространство. Вероятно някой ден ще разбере. Дано! заради всички! Но сега аз не искам да мълча. Искам да кажа, че има проблем! Проблемът не е само в едно училище.
Просто някои училища не са толкова известни. И тези, които ехидно се смеят сега, са утрешните „герои“ на вестникарските колонки. Този проблем зрее от доста време повсеместно, но в началото на настоящата учебна година, с биенето на първия звънец, му поляха вода…и му върви по вода. Днес не съм ядосана. Тъжна съм.. Мой колега бе обект на недопустимо посегателство на работното си място и бе подложен на унизителен психически тормоз. Утре може да бъде всеки един от нас. За това високо и ясно казвам: – заставам до колегата си с човешката си подкрепа и съпричастие – заставам с човешката си и професионална подкрепа пред очите на учениците от моя клас/ и на всички мои предишни класове!/, с които работим заедно от пет години, и с труда си продължаваме да градим доброто име на нашето училище, което не оцелява, а съществува и живее пълноценно вече 75 години И протестирам! Срещу – бумащината в образованието – не ме превръщайте в чиновник – безнаказаната простащина – липсата на механизъм, който да гарантира не само правата, но и задълженията на учениците в училище, и на техните родители – липсата на механизъм, който да гарантира не само нарастващите лавинообразно задължения на учителя, но и неговите човешки и професионални права.
Сигурна съм, че всеки един от нас греши, и се учи от грешките си. Дано това е повратният момент в един млад живот. Желая го искрено! Сигурна съм, че някои неща в живота ни бележат до живот. Желая много красиви и смислени неща, които да изтрият чернилката в един зрял живот. Желая го искрено! Училището, в това число и нашето, е пресечна точка на хора, съдби, на надежди и амбиции. На минало, настояще и бъдеще. Инструментите, с които работя са думите, мисълта, реда, толерантността, всеотдайността, знанието и духовността. Тези инструменти не мога да превърна в оръжия. Това е моята гражданска позиция , човешка солидарност и морална убеденост“.

СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Популярни публикации