неделя, 12 август 2018 г.

Известният руски опозиционер и блогър Иля Варламов публикува обширен репортаж от свое пътуване до София, в който съсипва от критики визията и градоустройството на българската столица. Ето какво му е направило впечатление у нас.

Известният руски опозиционер и блогър Иля Варламов публикува обширен репортаж от свое пътуване до София, в който съсипва от критики визията и градоустройството на българската столица. Ето какво му е направило впечатление у нас. Преводът е статията "Курица не птица, Болгария – не заграница" (Кокошката не е птица, България не е чужбина) е на OFFNews, със съкращения.
Вчера за първи път се оказах в българската столица. Идвал съм наблизо, но никога в София. Сега се поправям.
В съветско време страната беше доста популярна сред руските туристи. По принцип изборът "накъде да пътуваме" беше твърде ограничен. България бе едва ли не единствената възможност за достъпен курорт в чужбина. Имаше даже и служове, че страната можела да стане 16-ата република в СССР. 
Сега туристите заобикалят България отстрани. Има къде-къде по-конкурентни направления. За история отиват в Италия и Гърция. За да разгледат красив град - в Прага или Будапеща. За море се предпочитат Хърватия и Черна гора. Съседите на България просто се оказаха по-конкурентоспособни.
София е достатъчно интересен град. Но за един ден престой. Да се види всичко, което си струва, е лесно, тъй като забележителностите са концентрирани в центъра на българската столица. Правите една обиколка и край - няма вече къде да ходите и какво да гледате. Градът е беден и неугледен. Краските се допълват от панелните комплекси в покрайнините, които са толкова добре познати на съветските хора.
В продължение на десетилетия Източна Европа живееше като в парник под опеката на големия съсед на изток. След краха на СИВ тези държави бяха прибрани от Европейския съюз. Но според мен никой не знаеше какво да прави с тях. Да развива туризъм? Е, това е съмнителна история. За същите пари може да се пътува в Западна Европа след отварянето на границите. Да се развива производство? Да, в България има нелошо вино, ама, да сте си го купували? Виждали ли сте го някъде? Аз на българско вино не съм попадал нито в Европа, а още по-малко в Русия. Екзотика и самобитност? Не мисля, че правите разлика между Словения и Словакия, за да различите София от Букурещ. Изобщо в Източна Европа като цяло е доста унило и скучно. Мое мнение.
Сигурен съм, че по света има много хора, които смятат София за най-прекрасното място и с удоволствие идват тук.
Както знаете, след Втората световна България бе управлявана от комунистите и до последно членуваше във Варшавския договор и бе типичен представител на социалистическия блок.
През 1989-1990 г. в България имаше кадифена революция (или по-скоро държавен преврат). Година преди отмяната на Варшавския договор страната се оттегли от контрола на Съветския съюз и се отправи на запад, макар че до 1997 г. там управляваха бившите комунистически лидери. През 2004 г. България се присъедини към НАТО, а през 2007 г. и към ЕС.
БВП на глава от населението на България по паритет на покупателната способност е 21 578 долара (по данни на МВФ) или 20 329 долара (по данни на Световната банка). Което и да гледаме, това е най-бедната страна в Европейския съюз (Румъния, Хърватия, Латвия и Гърция са по-богати). По този показател положението в България е по-добро, отколкото в Беларус и Туркменистан, но е по-лошо, отколкото в Русия или Казахстан.
През 80-те години на ХХ век населението на България почти достигна 9 милиона души, но след това неумолимо започна да намалява. Само за последните 6 години страната е загубила над 300 000 от жителите си. Към края на 2017-а населението на България се оценява на едва 7,05 милиона души.
Повечето българи живеят в столицата и големите градове. София е засегната в по-малка степен от демографската криза – видимо е, че причината затова е, че тук идват да работят много хора от провинцията.Сега населението на столицата е 1,350 милиона - повече отколкото в Нижни Новгород и по-малко от Екатерининбург.
Разходих се до покрайнините, видях как живеят циганите. Трябваше ми някаква екзотика. А циганите тука са много. Българите хич не ги харесват. "Те отиват в Европа, за да просят и навсякъде се представят за българи! Позорят ни", жалва ми се шофьора на таксито.
Но всъщност първата среща с българските цигани е много вероятно да е при пристигането на летището. Тука те не просят, както може да се предположи, а работят. 90 процента от таксиджиите на софийската аерогара са цигани. Работата е слабо платена и тежка, така че за българите не е атрактивна. Жалко е, че в София няма Юбер.  Таксито до центъра на града струва 10 долара.
България е една от малкото страни по света, в които циганите са значителна част от населението, например 5 процента. Тоест това малцинство тук е колкото в Русия са татарите и украинците взети заедно. За 280 000 души циганският език се явява роден. Отгоре на всичко циганите не са вторият по численост етнос в страната, а турците. В България на практика няма румънско малцинство.
В София по официални данни циганите са по-малко от 20 000, но местните смятат, че са поне два пъти повече.
Ромите живеят в отделни махали. Властите се опитват периодично да ги интегрират в българското общество, но засега никак не им се получава. А циганските квартали лесно се разпознават по струпания боклук.
И по бельото. Ако през цялата улица са опънати простори с бельо, значи там живеят цигани. Семействата им са големи, а момичетата започват да раждат веднага след като съзреят полово. Така до 20-годишната си възраст една млада циганка може да роди 3-4 деца. Естествено, те не ходят на детска градина. После игнорират и училището. Все пак дори и да го пратят да учи, циганчето рядко добутва след 4-и клас.
Най-големият цигански квартал е "Факултета". Неговото население още преди 10 години се е оценявало на 45 000 души. Очевидно, почти всички от тях са цигани, така че официалните данни за 20 хиляди цигани в цяла София вероятно са нереални. Поисках от шофьора да отидем там. Таксиджията неохотно се съгласи. Още не бяхме стигнали и той затвори всички врати и вдигна прозорците. Бях възмутен. Как така?! Как да снимам? На което шофьорът, възрастен огромен човек на 40 години, ми обясни, че няма как да снимам. Че циганите били много агресивни и че изобщо не можело да спираме там.
Освободих шофьора и отидох в района пеша. Като цяло често срещам напълно неоправдан страх от бедните квартали и техните обитатели. Бил съм на много опасни места, от най-опасните квартали на Буенос Айрес до африканските гета. И никога не е имало проблеми. Важно е с каква нагласа отивате. Ако отидете и възприемате хората като диви животни, тогава това се усеща и, най-вероятно, ще срещнете агресия. Трябва да отидете с усмивка, като стари приятели. Ако сте приятелски настроени, хората ще бъдат приятелски настроени към вас. В продължение на 30 минути скитах с камерата в района и никой не ме задаваше въпроси и не показваше агресия. Дори не ме изгледа накриво.
По отношение на архитектурата "Факултета" не може да се сравни с циганския лукс, който срещнах в Румъния или Молдова.
Цигани просяци в София не срещнах. Всички работят. Някои крадат, други събират метал от кофите за боклук.
****
Източник: offnews.bg

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Популярни публикации