четвъртък, 13 септември 2018 г.


Едва 7-годишен малкият Дончо е сирак (без баща) и, за да изкара прехраната си, става овчарче. Суровият живот калява тялото му, възвисява духа му и го привиква към самостоятелност. Изпитало горчивините на чуждия хляб, голобрадото момче през 1905 г. напуска родното си село и с други гурбетчии заминава за Унгария. Тук, в околностите на Будапеща работи като градинар. През 1909 г. той се среща с българския борец Никола Петров и по негов съвет отива в Америка. Там става хамалин, работник по нови жп линии, миньор. Укрепнал физически, юношата прави и първите си стъпки като борец любител. Първите му схватки били с работници, като него - българи и чужденци. 
През 1914 г. напуска работата си и става цирков борец. Оттогава започва и шеметният му път на професионален борец. В скоро време се налага в свободната американска борба - кеча. В Америка вече нямало противници за страшния българин с наличните здрави ръце и висок дух за победа. Милионите американски почитатели го наричат с гръмки имена - "Кинг-Конг", "Пантерата" и други. А вестниците на цели страници го величаят с разказите си за Дан Колов наричат го“ Лъвът на Балканите", за "Страшното българско чудо", за "Яката българска скала".
Всепризнат и толкова известен в Америка,като ненадминат шампион, Дан Колов (така се нарича вече от 1920 г.) идва в Европа, където участвува в много борби. На турнира за европейската шампионска титла в Париж през 1936 г. спечелва най-голямата си спортна слава, като побеждава редица известни борци, между които и шампиона на Франция и Европа - французина Анри Деглан. 
След Америка Дан Колов е шампион и на Европа!Българинът Дан Колов се е борил на всички световноизвестни арени в Токио и Шанхай, в Африка, Нова Зеландия и Австралия, в цяла Европа. Имал е и срещи в България. Още се помнят горещите и красиви схватки и мълниеносните му победи над Реджинал Сики (Абисиния) в София, над Драгичеану (Румъния) в Пловдив, над Сантен (Франция) в Плевен и над някои големи български борци като Тодор Банков (в Стара Загора) и други.
Първите впечатления от срещата с Дан Колов са страшни - виждате една грамадна маса от 106 килограма, с глава без врат, почти непосредствено залепена на раменете, и едно лице, в което има нещо свирепо. Но в очите му се,забелязва непринуденият блясък на една доброта и благост. Когато той не е на тепиха, е скромен, любезен и спокоен. Но когато започва борбата, с него става страшна промяна. Тромавият на вид добродушен човек се превръща в хищник, става пантера. Въпреки че е над 40 и повече години, със страшна пъргавина се нахвърля върху противника си и за миг го довършва със срашната си сила. След като приеме овациите на зрителите, бай Дончо отново става спокоен и безразличен почти към всичко, което го обкръжава.
 Както своя именит сънародник бореца Никола Петров и Дан Колов, където и да е бил, всякога се е чувствувал българин и е милеел за своето отечество. Много страни и особено САЩ са му били предлагали да стане техен поданик, обещавали са му големи парични награди и привилегии, но той никога не се е отметвал от името българин и си остава български поданик до края на живота си, въпреки че в Америка имал собствено имение и много приятели.
В отношенията си с околните Дан Колов е скромен, честен и отзивчив. Макар че с политика не се е занимавал, той остава верен на своята класа. По време на Лайпцигския процес внася в международния помощен комитет за подпомагането и освобождаването от затвора на Георги Димитров и другите подсъдими българи сумата от 2000 американски долара. 
Много дарения той е направил и на своите близки и почитатели. През 1936 г. в София е основана школа по борба на неговото име. От школата излязоха десетки състезатели и деятели, спомогнали впоследствие за днешния възход на българската борба. И когато трябваше да се радва на своите плодове, на достойно изпълнения си дълг към родината, най-неочаквано на 48-годишна възраст Дан Колов почива. 
В родната му къща е уреден музей, а скулптурната му фигура краси днес площада на с. Сенник.Оценила високо големия му принос в утвърждаването на българското име в борбата, народната власт след 9.IX.1944 г. го награди посмъртно със званието Заслужил майстор на спорта и от 1962 г. Българската федерация по борба устройва паметен международен турнир по свободна борба, едно от най-големите и значителни мероприятия на ФИЛЛ за годината.
Юбилейният XX турнир "Дан Колов" се състоя в града на миньорите и металурзите - Перник. И както всяка година, така и сега, най-голямото отличие - Златният пояс на Дан Колов, беше връчен на най-изявилия се в схватките български борец.
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Популярни публикации