неделя, 30 септември 2018 г.


Разкажете ни какво точно се случи? 
На 1 юни 2016 г. играхме и това беше последният ден, в който той беше нормално дете. На 2 юни на обяд отидохме да му сложат ваксината " Пентаксим" – четвърти прием и на следващата вечер той се парализира. Беше на 3 юни вечерта към 21:15 часа, когато играехме всички и той се опита да стане, но не можа. Ние си помислихме, че си е навехнал крачето и изчакахме пет минути, но през това време кракът му започна все повече да се обездвижва. Изчакахме 15-20 мин., докато отидем до спешното. Успяха да ни прегледат в 00:30 вечерта, детето вече не можеше да си стои на двата крака. Приеха ни в Инфекциозно отделение. В началото не знаеха какво му има. Според лекарите той е получил лека форма на полиомиелит. Първата седмица – нищо, втората седмица започна да иска да пълзи, но не като бебе, а като гъсеница. Придърпваше се с таза от кръста нагоре. Може би на третата седмица той отново залиня, защото бяхме много дълго време в стая между четири стени, непрекъснати вливания, не се хранеше нормално. Тогава решихме да отидем в София в неврологичната клиника на 4-ти километър. От там ни казаха, че не е от ваксината: „Вие луда ли сте? Вие сте единствената, на която се е случило такова нещо.“ Една седмица останахме в София. Там само го изследваха, не го лекуваха. 
Подадохте ли сигнал до Изпълнителната агенция по лекарствата за реакция след ваксина? 

Да, ние сме много известни в РЗИ- Бургас, опитах се да спра поставянето на останалите ваксини. Независимо дали ще получим разрешение или не, аз ще спра да му ги слагам. Дадоха ни шест месеца отлагане на поставянето на останалите ваксини. 
Как реагираха лекарите, които лекуваха детето ви? 
Всеки втори доктор ми казваше: "Детето няма да се оправи, откажете се от него. Млади сте - ще си имате друго." Масата от лекари не искат да се занимават с подобни случаи, много ни беше трудно да намерим подходящ специалист. Никой не ни зачита. Махнахме се от личния лекар, за мен просто не е лекар. Изтеглихме късата клечка. Сега чистим и натрупването на метали. За много неща го изследваха - за алергии, за непоносимост към храни – не бяха установени хранителни алергии. 

Как е сега Светослав? 
Детето се възстановява. Ходим на рехабилитация, физиотерапия, електрофореза. Бяха засегнати двата крака. Левият се оправи, сега се опитваме да спасим и десния крак. Има напредък – успява да стои прав, подпирайки се. Опитваме се всячески да го вдигнем на крака. В момента официалната диагноза е лека степен на полиомиелит. Но никога не могат да стигнат до консенсус. Две епикризи се оборват една друга. Наложи се да ходим и на психолог, тъй като Светослав отричаше това, което се случва с него. Но успяхме да го запазим. На нас ни се случи само малкото зло, психическото му развитие не е засегнато. 
Какво Ви дава сили да сте толкова борбени? 
Детето ми дава сили. Всеки път като го погледна чувам думите на лекарите: "Оставете го, то няма да се оправи." Точно това ми дава сили да го лекувам. Да, трудно е, но и майките в дома, в който ходя на рехабилитация и като виждам колко по-зле от моето дете има и как те се усмихват и как всички се подкрепяме това ми дава сили, това ми дава сили да направя абсолютно всичко, за да може да проходи, да си стъпи отново на краката. 
Какво мислиш, че трябва да се промени във ваксинопрофилактиката в България? 

Трябва да е напълно избираема, както е в останалите държави. Ние нямаме насреща никого. Случаите ни са им интересни, но не могат да помогнат. Хората трябва да имат понятие какви са последствията след ваксиниране. Аз си мислех: „Майка ми е ваксинирана, баба ми… и изведнъж - като гръм от ясно небе. И в момента, в който седнах да прочета листовката на "Пентаксим", в самата листовка си пише „парализа“. Ако знаех, че последиците може да бъдат такива, със сигурност нямаше да я сложа. И наша е вината, че не сме се образовали. Като цяло е трудно да гледаш дете. Има много други такива случаи, но просто се крият. Трудно е, но ние сме малко дръпнати – как да повярваш на някой друг, че това му се е случило?! 
Смятате ли да имате още деца? 
Да, но със сигурност няма да бъдат ваксинирани. 

Няма да получавате детски, няма да влезе в детска градина, не ви ли плаши това? 
Не ме плаши. Предпочитам да работя вечер и да гледам здраво дете, отколкото да не зная какво ще случи в следващия момент, когато детето ми е болно. Да не се питам: “Ще се оправи ли?“ Не да ходиш по лекари и всеки да ти казва нещо различно. 
Мислили ли сте да съдите лекарите? 
Говорих с четирима адвокати. Единият ми каза – няма смисъл, ще се бориш с вятърни мелници. Този, който ме отказа да съдя държавата, е майка на дете с детска церебрална парализа и тя ми каза: „Не си струва. Ти ще изкараш един доктор, който ще те подкрепи, държавата ще изкара десет насреща.“ Много жени са търсили правна помощ, след като децата им са пострадали след ваксини. Няма да е скоро, но след години ще има бум на подобни искове. Моя приятелка замина за Германия и при избора на личен лекар в кабинета дошли седем лекари, надвесили се над имунизационния паспорт на детето и я попитали: „Защо сте го направили? Детето ви да не е опитна мишка?“ Много хора ми казват: „Ти си малка, не разбираш - той живота ще те научи". На какво ще ме научи? Ако не се борим? Съдбата си я създаваме сами. 

Надявам се да успеем да го оправим, защото има други деца, които не могат. На моя позната детето е в гипсово корито, количката му държи главата, ръчичките, таза, всичко… А майка му е толкова лъчезарна жена. То е така след "Пентаксим" втори прием. Един ден я виждам, че е толкова щастлива и я питам: „И ти защо се усмихваш?“, а тя ми отговаря: „Защото каза една думичка…“ . А пък аз се притеснявам, че детето ми няма да проходи… Трябва да се дава гласност на тези случаи. Много малко майки разбират, че децата са им болни заради самата ваксина. 
Припомняме, че България е една от малкото европейски страни, в които има задължителни ваксини. Миналата година дете пострада в Хасково след ваксина. На случая не беше дадена гласност и така и не стана ясно след коя точно ваксина е пострадало - Pentaxim (Пентаксим) или Synflorix. Задължителните ваксини са характерни за страните от бившия комунистически блок, макар че в Русия избор на родителите е даден още през 1998 г. 
През февруари излязоха данни, според които нивото на детската смъртност у нас е два пъти по-високо спрямо тази в  Европейския съюз. България е и една от страните, в които ваксини се поставят на новоредени бебета  - на 48-мия час след раждането - БЦЖ и Хепатит Б. 
У нас не съществува и регистър на пострадали от ваксини деца. Тези случаи просто не се признават. Фонд за обезщетение също няма. 

По данни на Световната здравна организация (СЗО) от 2011 г., 19 държави имат действащи програми за компенсации на увреждания от ваксини. Началото на тези програми е поставено през 1953 г., когато Германския върховен съд постановява, че хората, които са пострадали вследствие на задължителна ваксинация (в конкретния случай вариола), следва да бъдат компенсирани. Германия създава компенсационна програма през 1961 г. Франция изпълнява подобна схема през 60-те. През 70-те загрижеността за нежеланите реакции вследствие извършени имунизации против дифтерит-тетанус-коклюш води до установяване на компенсационни програми в Австрия, Дания, Япония, Нова Зеландия, Швеция, Швейцария и Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия. През 1980 г. Тайван, Финландия, САЩ и Квебек (Канада) въвеждат такива програми. През 1988 г. Испания създава своята компенсационна схема (Programa de compensación por lesiones causadas por vacunas). Италия, Норвегия и Република Корея правят същото през 90-те. Последно създадени са компенсационните схеми в Унгария (2005), Исландия и Словения. Установен е значим обществен натиск в други държави, включително Австралия, Канада и Ирландия, да се основат подобни схеми. Към този момент няма програми, които да покриват развиващите се държави. 


Интервю на Евгения Гигова 
Източник: Актуално
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Популярни публикации