вторник, 2 октомври 2018 г.



Случката е от днес на обяд към 13.30 часа в София, квартал Надежда 3 част, пред магазин Фантастико. 
Тази така симпатична намазана с много грим женица беше спряла лъскавият си черен джип на едно от местата обозначени за хора с увреждания. Големи и сини, забелязват се от далче, за да не се обърка човек. Oбикновено има и поставен знак, че местата са за автомобили имащи специални стикери за позволение да се паркира точно там на тези сини зони, които между другото са и доста по-малко. Обаче много пъти, много инвалиди по-душа всекидневно се объркват и спират на тези места. Имах бърза работа във Фантастико, бях и със Снежанка. Разбира се, както всеки път и двете места бяха заети. Рядко обаче от коли със стикерче, което позволява да се паркира на места за инвалиди. Слязох от колата и почуках на стъклото, на лъскавото возило на луксозната Г-жа, която нещо си ровеше по-телефона. Отвори ми вратата и я помолих да ми покаже стикера с, който има позволение да паркира на места обозначени за трудноподвижни хора. Тя ми каза, че имала ТЕЛК. То и, аз имам ТЕЛК 100% ПОЖИЗНЕН за Снежанка, но не той ми дава право да паркирам на места за инвалиди. 

Преди да я попитам за синия талон, аз минах пред колата и, за да видя дали на стъклото ще видя талона, който търсех, но уви, нямаше и след това и почуках на стъклото. Огледах и другата спряла кола, тя си имаше талон. Местата са само две пред въпросният магазин. Обясних на лъскавата Г-жа, че в момента заради нея, аз не мога да паркирам на това място, а имам право на това. Разбира се, тя се ядоса, аз също. Започна да ми държи тон. Аз пък на свой ред я снимах и, и обещах, че ще покажа на всички каква е по-душа. Лъскавата Г-жа ми каза да се мръдна от мястото където бях паркирала, за да изкара тя джипа си от там и да си паркирам, аз. Да, ама не...От къде на къде ще местя колата, за да излезе тя и да паркирам , аз там където имам право, но беше заето от нея, без правата за това. Ядоса се, че не искам да я послушам, но за мен това си е чисто разиграване и измиване на ръцете, изчистване на съвестта. Тя реши обаче да изкара изкара джипа си от мястото където не беше за нея и се случи случка. Тя ли удари някой, или някой удари нея, не разбрах. Това още-повече я разгневи. Аз от своя страна се обадих на 112 и подадох сигнал. Лъскавата Г-жа продължаваше да ми казва да си мръдна колата, за да излезе тя и да паркирам, аз. Беше доста груба и невъзпитана. Аз може и да бях ядосана, да държах и тон, но не си позволих да обиждам, а тя не веднъж ме нарече каква ли не. По обижда си ме доста, крещеше ми, наричаше ме вещица и каква ли още не (забравих), но каквото се сетите ме нарече/обиди. Обиди и колата ми. Даааа, аз карам една 18 годишна доста поочукана и много зле изглеждаща и измъчена колица, но си ми върши работа, когато имам нужда. Мен да ме обиди го очаквах, но колата ми....

Лъскавата и намазана с грим, знаеш ли какво ще ти кажа. Това, че караш скъп и голям джип не те прави нещо повече от другите. Не е важно как изглеждаш външно и какво имаш, а е важно какво носиш вътре в себе си. А ти определено изглеждаш лъскава, накичена с много жълто по пръстите на ръцете ти, ръцете ти и шията ни, но това чак ме отврати. Толкова много кич, толкова намазана с грим и в същото време толкова нахална. Да за мен ти си нахална и нагла и вместо да се засрамиш, ти не спря да ме обиждаш и ругаеш. Чак ме е яд, че не направих видео, за да се уверят хората колко много може да е прост човека дори, когато е виновен. Ако увеличите снимката в джипа ще забележите колко кич има по пръстите и ръцете си тази нахалница...
Споделям всичко това, не за да търся внимание или подобно. Споделям го, защото ми ПИСНА!
ПИСНА МИ ВСЕКИ ПЪТ МЕСТАТА ОБОЗНАЧЕНИ ЗА ИНВАЛИДИ ДА СА ЗАЕТИ ОТ ТАКИВА ПО-ДУША. ПИСНА МИ, КОГАТО СЕ КАЧА В ГРАДСКИЯ ТРАНСПОРТ И ИСКАМ ДА ОСТАВЯ ИНВАЛИДНАТА КОЛИЧКА НА МЯСТОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНО ЗА ТОВА, А ТО ДА Е РАЗБИРА СЕ ЗАЕТО И ЧОВЕКА ДА СЕ ПРАВИ НА РАЗСЕЯН. ПИСНА МИ, ШОФЬОРИТЕ ОТ ГРАДСКИЯ (ГОВОРЯ ЗА ПОВЕЧЕТО ИМА И ИЗКЛЮЧЕНИЯ) ДА НЕ СИ ВЪРШАТ РАБОТАТА, ДА НЕ СЛИЗАТ И ДА СВАЛЯТ РАМПАТА НА АВТОБУС, ТРАМВАЙ, ТРОЛЕЙ, А ТОВА ИМ ВЛИЗА В ЗАДЪЛЖЕНИЕТО, ЗА ДА ПОМОГНАТ НА ЧОВЕК В КОЛИЧКА. ПИСНА МИ АСАНСЬОРИТЕ ПО МЕТРОСТАНЦИИТЕ ДА СА РЕДОВНО РАЗВАЛЕНИ. ПИСНА МИ, ДА СМЕ НЕВИДИМИ.
Българино, хората с увреждания са тук и сред вас!
И те носят души и сърца и имат чувства, а вие често съзнателно или не ги накърнявате и унижавате, както и техните близки. Днес не се обидих от лъскавата Г-жа. Такава, като нея няма как да ме обиди, защото е под нивото ми. Може да съм по-млада от нея, да карам кола, която всеки момент ще се разпадне, но имам сърце. Помагам. Видя ли бремена жена в метро, или друг градски транспорт отстъпвам място, както и на майка с малко дете или възрастен човек. Видя ли някоя майка да се мъчи да си качи бебешката количка веднага питам дали мога да бъда полезна с помощта си. Включвам се в благотворителни кампании, гледам постоянно да съм полезна на всекиго, въпреки, че хората са много, много лоши и често срещам много зло. На това ме научи ТЕЛКА на дъщеря ми. На това ме научи диагнозата и, да бъда преди всичко човек. Именно и за това толкова много се ядосвам и вбесявам на такива, като тази нахална лъскава Г-жа. Аз от болестта на детето ми научих много и ще продължа да уча, а ми е чудно тази с БМВ-то дето днес така настъпателно ми крещеше и обиждаше на какво я е научил нейният ТЕЛК, който уж щеше да ми показва? Питам се дали не е купен, защото не бих се учудила?
БЪЛГАРИНО, КОГА ЩЕ СЕ НАУЧИШ?
Знам, че нямам право да снимам и качвам, но тази заслужава да я видите всички!

Анна Николаева Дамянова

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Популярни публикации